Д.: “Бойко вика електронното обучение било по успешно даже”

Аз: Смех. Ето записки от последната седмица:

1- Имаха физическо – пускат видеоклипове с музика по screensharing – накъсва, всички се хилят и говорят.  Нищо не се вижда почти и не се чува, защото и учениците трябва да са с пуснати камери и видео. То тоз интернет да не е космос да поеме всичкото безумие. Някой да беше научил учителите какво е ОК да пуснеш и споделяш на екрана си и как. А? Децата не виждат половината неща. После върви повтаряй. Малко обучение да бяха направили за великите платформи как се ползват, а не само да ги купуват?

2- Учителка брои децата сутрин … Брои, брои по имената. Обърква се. Нещо не излизат. Накрая гледа бройката от списъка на влезлите във виртуалната стая явно. И казва “24 сте”. Всички сте тука. Едното дете я поправя – ама госпожо това е бройката с Вас… Оп май някой липсва. Та се сетих за Хитър Петър и Настрадин Ходжа:

“Настрадин Ходжа имал девет магарета. Един ден той ги засамарил, взел въжета и секира и отишъл в гората. Насякъл дърва, извързал дървата на снопчета и две по две преметнал снопчетата през самарите на магаретата. После пристегнал пояса си, оправил си чалмата, яхнал едно от магаретата, подвикнал му, сбутал го с крака и тръгнал да се връща.

Като излязъл от гората, Настрадин рекъл да преброи магаретата, да не би някое да се е изгубило. Той броил, броил, но магарето, което яздел, не броил и затова магаретата излизали все осем.

— Бре, дявол да го вземе! Ами сега? Изгубило се е едно магаре! — затюхкал се ходжата, слязъл от магарето и започнал да ги брои наново.

Броил, броил — магаретата девет!

Така няколко пъти ходжата слизал, качвал се и броил магаретата.

„Чудна работа! — мислел си той. — Яхна ли — едно магаре се губи. Сляза ли — връща се! Ще вървя пеша, та да си ги откарам всичките!“ — решил Настрадин и тръгнал редом с магаретата.

По пътя го срещнал Хитър Петър.

— Ходжа, защо ходиш пеш? — запитал той.

— Защо ли? Ще ти кажа. Магаретата са девет. Като яхна някое и като ги преброя — остават осем! Едно се губи!…

— Как може, ходжа? Ти не броиш едно магаре! — сетил се Хитър Петър. — Я качи се и ги преброй наново!…

— Слушай, Петре — отговорил Настрадин — качвах се, слизах, качвах се, слизах… Броих много пъти магаретата. Но щом искаш, заради тебе пак ще се кача! — И ходжата преметнал крак през едно магаре.

— Ха, брой сега! — накарал го Хитър Петър.

Настрадин преброил магаретата на глас, но магарето, което бил яхнал, пак не преброил.

— Ето, видя ли, осем са, едно се губи! — казал той на Петра.

— Като се преброиш и ти, ще станете точно девет магарета, ходжа! — присмял му се Хитър Петър и го оставил наново да брои и да се чуди…”

3- Друга педагожка дала тест. Децата качват файлове с отговорите си на теста в обща папка с добавени имената накрая на файла си. Хоп и ето файловете на отличниците. Всеки вижда файловете с отговорите на другите, ама това не прави впечатление, а и кой да научи учителите как се ползват тез’ проклети платформи. То си има друго място за даване на задачи и за връщане на отговори, ама важното е да сме здрави. Ха сега се сетете кое дете не се е сетило да попреКопира / попрепише в дистанционните условия.

4-Друга педагожка нямала време на половината ученици да провери теста (първи дистанционен) и им казала, че не е проблем и нищо не е станало. Залудо работи, залудо не стой! Просто няма да имат оценки, следващият тест е скоро. А ако и тогава не оцени същите деца? А те тъжни, че са се напъвали и не са ги оценили точно техните работи и защо техните точно не са оценени. И нали са правили този първи тест, за да имат оценки вече? Педагози-професионалисти – Да, да, ама по-скоро не.

5- Друг педагог в размисли пред децата”разчита” пък, че ще се върнат “скоро” в училище и ще наваксат с математиката. Та затова им дава сами да си четат, като се включва по вайбър и им издиктува за 2 минути какво е “домашното” и после приключва часът. Каза, че не може да се оправи с teams-а. И мама и тати да помагат. Айде честито на печелившите – родители, деца и учители по вайбър.

6- Друг педагог при по-големи ученици да ги впечатли им казал, че можело да е по-зле като едно време когато са си бършели зад*иците с вестници. Не разбрах каква е била поуката. Виц по темата: “2222 година. Извънземни кацат на Земята. Цивилизация няма. Намират останки на хора. Едното казва: “Измрели са преди близо 200 години”, а другото: “Ама виж какви чисти задн*ци имат само!”

7- Започнаха да имат и рисуване. Вече имат и домашно по рисуване. Всеки път. //09 апр . Всеки раздава с кофата домашни. Деца от всички класове се оплакват, ама няма кой да ги чуе. Обратна информация не е добре дошла и няма как да се върне – и за teams-а и за работата на учителите. Ето така се стига до извода, че “се справят по-добре дистанционно”.

8- Пролетна ваканция няма да има. Докато учат по време на отменената ваканция обаче се оказа, че ще имат само предмети за “развлечение” (така каза детето) – предприемачество, рисуване, музика, информатика. Нищо “сериозно” от другите предмети. И неща дето не са карали първите две седмици от карантината. Но иначе български, математика и т.н. няма да имат. Много материал има уж, но въпреки 2-3-4 седмици загубеното време от грипове и коронавируси все още няма нужда да “наваксват” и се “справят” с материала. Смятай кво мотане пада в “нормално” учебно време.

9- По физическо – проект да се направи презентация ?!? за спортист. Ни моа повече… спирам!