Върху опаковката на повечето хранителни продукти, там, където са изброени съставките, фигурират най-различни елементи със сложни имена. Освен известните като брашно, сол или захар много често се случва да видим и интересни абревиатури, започващи с Е (като обозначението на европейските пътища). Това е знак, че даденият химикал отговаря на стандартите за безопасност на Европейския съюз.


Химичните консерванти

Те са три основни групи.
На първо място са антимикробните, които имат основна задача да възпрепрятстват развитието на бактерии и мухъл.
Втория вид – антиоксидантите – пък забавят окисляването на мазнините, което от своя страна води до гранясване.
Третият вид химикали блокират действието на ензимите в хранителните елементи, които остават активни дори и след термообработка. Най-често използваната добавка от този клас е серният двуокис (Е200), който изпълнява и трите горепосочени функции. Със сигурност сте влизали в близък контакт с въпросния химикал, защото Е220 се използва за консервирането на сушени плодове, вино, оцет, бира и плодови сокове. При определени условия той може да предизвика астматични пристъпи и да бъде причина за появата на остри метаболитни промени при хора, страдащи от бъбречни проблеми. Друг пример за често използван консервант, при това в изключително големи размери, е натриевият бензоат (E211). В голяма част от така наречените натурални сокове съотношението Е211 – течност е 1:10 (25 милиграма на 250 милилитра).

Пакетираните месни продукти пък съдържат неорганични консерванти като нитрити и нитрати (Е249, Е250, Е251, Е252). Хранително-вкусовата промишленост прибягва редовно да употребата им с цел да се пребори с бактерията Clostridium botulinum – основен виновник за появата на заболяването ботулизъм. Благодарение на нитритите и нитратите месото изглежда свежо и запазва розовия си цвят дори и след няколкочасова термообработка. Когато нитритите влязат в контакт с аминокиселините, се образуват нитрозамини, които са известни на човечеството с канцерогенното си действие.

Антиоксидантите и киселинните регулатори

се използват, за да предпазят от окисляване мазнините и витамините. Ненаситените мазнини много лесно се окисляват самостоятелно, а по време на този процес свободните радикали предизвикват образуването на пероксид. Казано по прост начин, това означава, че ако в маслото и олиото няма прилично количество, да речем, Е320 (бутихидроксианизолът – BHA) или Е321 (бутилхидрокситолуен – BHT) те по всяка вероятност ще гранясат много бързо. В по-голяма доза (над 5 грама) част от тези антиоксиданти могат да причинят дори и смърт. Някои са способни да предизвикат гадене, а други са забранени за употреба в бебешките храни.

Ярки цветове на някои храни

Това се постига благодарение на оцветителите (Е101-Е181). Голяма част от тях са забранени за употреба в САЩ, защото са с доказано токсично и/или канцерогенно действие. Например азорубинът (Е122) и амарантът (Е123) и Е124, които се използват главно в сладкарската промишленост заради способността им да оцветяват в червено, провокират проявата на астма и екзема, а също така могат да бъдат причина и за раково заболяване. Днес все по-рядко се прибягва до употребата им, защото те имат естествени заместители като куркумата, витамин B2 и бетакаротина. Въпреки че са с биологичен произход, тези оцветители също могат да бъдат вредни, защото растенията, от които се извличат, понякога (а това се случва все по-често) са генно модифицирани.

Емулгаторите, набухвателите и стабилизаторите

За разлика от изброените до този момент химикали много малка част от съставките, намиращи се в тази група, могат да бъдат вредни за здравето. Основната им задача е да определят формата на хранителния продукт. Емулгаторите се използват с цел да се конт­ролира напрежението, което съществува в компонентите, и по този начин да се постигне хомогенна дисперсия или емулсия. Най-известният от тази група е лецитинът (Е322), който се съдържа в жълтъка и е необходим за направата на мляко на прах. Благодарение на набухвателите тестените изделия изглеждат по този апетитен начин. Стабилизаторите пък се използват, за да може храните да запазят консистенцията си, като голяма част от тях улесняват и замразяването. Много диетолози обаче смятат, че Е407 (Carrageenan) също може да бъде виновен за появата на раково заболяване.

Подсладители

Съществуват естествени и синтетични такива. За разлика от захарите обаче подсладителите се различават значително от въглехидратите. Използват се при създаването на т.нар нискокалорични храни и прекомерната им консумация не води до образуването на подкожни мазнини. Сорбитолът (Е420) се разгражда от организма по подобен на фруктозата начин с тази разлика, че се достига до процес на ферментация, които затруднява значително храносмилателната ни система. Друг известен подсладител е аспартамът (Е951), който е близо 160 пъти по-сладък от захарта. Ако името му ви звучи непознато, със сигурност сте го виждали под формата на хапченца, които заместват захарта в кафето ви.
Относно това колко е вреден Е951 има най-различни мнения. Веднага след като е определен като годен за употреба през 1981, някои учени започват да го посочват като основната причина за рязкото повишаване на случаите с мозъчен тумор в САЩ. Смята се, че аспартамът е токсичен за нервната система, защото една от основните му съставки е метанол, която при окисляването си в организма води до отделянето на силно токсичните вещества формалдехид и мравчена киселина. Въпреки съмненията, свързани със страничните му ефекти, до този момент всички дела, заведени срещу производителите на продукти, съдържащи E951, завършват с неуспех.
Вероятността човек да се откаже да консумира продукти с хранителни добавки, след като се е запознал с истинската им същност, е съвсем реална.

Би било добре като за начало да се откажете от продукти, съдържащи синтетични оцветители, подсладители както и тези, които са „без консерванти“. Все пак хранителните добавки са одобрени и тествани от компетентните органи и едва ли биха могли да ни навредят значително – все пак в по-голяма част от случаите те имат задачата да предпазят организма ни, а не да му навредят.

Най-вредните сред разрешените

Дори и да покриват европейски стандарт и да са официално разрешени за употреба в минимално количество, съществува известен брой хранителни добавки, които никак не е желателно да използваме.

От оцветителите това са:

* E102 татразин (жълт оцветител)
* Е120 Cochinea· (червен оцветител) – произвежда се от насекоми
* E123 амарант (червен оцветител)
* E151 Black PN (брилянтно черно)

Всички те биха могли да предизвикат остри алергични реакции.

Сред консервантите най-вредни са:

* E210 фенилкарбоксилова киселина, разпространена в алкохолните напитки
* Е216 парабен – причинява псевдоалергични реакции
* Е220 серен диоксид, който унищожава витамин B1
* E221 натриев сулфaт, който се използва като почистващ агент при производството на сокове и натоварва храносмилателната система
* E226 калциев сулфaт
* Е249 калиев нитрат – използва се в месарската промишленост. Понижава капацитета на хемоглобина да се свъзва с кислород, но за сметка на това е канцерогенен. Поради същите причини е желателно да избягваме и сходните до него Е250, Е251 и Е252.

Най-опасните антиоксиданти са:

* Е310 (пропилгалат) е забранен за употреба в бебешките храна, защото дразни храносмилателната система и кожата
* Е320 и Е321, които се срещат в чипсове, маргарини, бонбони, шоколади и месни продукти. Забранен за употреба в Япония. Смята се, че имат канцерогенно действие

Други вредни хранителни добавки:

* Е407 – стабилизатор, които е опасен, когато е замърсен етилен оксид.
* Е553 b (талк) – може да предизвика рак на стомаха, често се среща в шоколадовите изделия
* Е621 (мононатриев глутамат) е аминокиселина, която се използва като подобрител на вкуса. Предизвиква главоболие и учестяване на сърдечния ритъм. Е621 понякога е част от „тайните“ рецепти на някои вериги за бързо хранене
* E951 (аспартам) – има го навсякъде, където можете да видите sugar free. Забранен е през 70-те години в САЩ, защото предизвиква дисфункция на ендокринните жлези и умствена изостаналост. Но след силно лобиране е разрешен отново през 1984 г.
* Е952 – изкуствен подсладител, които е канцерогенен и забранен в САЩ и Великобритания.
* Е954 (захарин и неговите соли) – забранен за употреба в САЩ от 1977 г. Предизвиква диария, повръщане и болки в стомаха.