Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да
развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и
пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Dïck, открих уязвимост на
солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова.
Вземете мерки спешно!”
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой
идиот може да му дойде това на ума?”
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300
души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за
липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код.
Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И
не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички
солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница
с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го
мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения
за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват
нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките
прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише
гневно писмо на новия директор: “Аз, meG@Dïck, задигнах 1 солница и намирам
този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата
столова!” Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи
и удря една ракия.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с
вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и
получава заслужена награда за защита интересите на обществото и
потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие
преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се
промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът
meG@Dïck пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква
грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един
миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато
сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и
заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела,
избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол,
трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да
получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на
солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
Ден 256
Хакерите празнуват професионалния си празник. Отиват в тайно хакер заведение. В заведението няма солници, но това не им пречи много на празника, щото не мислят за работа…