Category Archives: Филми заслужаващи си времето

Илия Павлов – история и … Царят да му…

Източник:https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/10/25/4407059_bez_nostalgiia_kakvo_beshe_multigrup/

Малко цитати да не се загубят и да ги намирам по-лесно като стане тема за царчето-вампирче дето много “благини” направи само за 800дни както обеща:

“Илия Павлов е есенция на българския преход. Той е шампион по борба, зет на шефа на военното контраразузнаване и бизнесмен от нов тип”

“започва с трудово-производителна кооперация “Мултиарт”, а след това започва изкупуване и препродаване на стари съветски подводници и търговски сделки, най-вече с държавни заводи.” – Сещам се аналогии от филма “Операция Одеса” документален за американската и колумбийската мафия и една подводница и там.

“Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) … е сред учредителите на “Мултиарт”…Той разказва как е използвал визитка на тази фирма за оперативна мисия в Испания. Докладът от мисията е изчезнал, но Иванов директно намеква, че тя е била свързана със Симеон Втори, вследствие премиер на България. Неговата победа на изборите през 2001 година е била подпомогната финансово от Павлов с шестцифрена сума в долари.”

Историята ще изважда още доста факти за Симеон и защо се “върна” в България.

COVID-19 Коронавирус

Интересни интервюта с водещи руски учени:

 

 

Купи, хвърли, купи – Скритата история на планираното остаряване

Купи, хвърли, купи: Скритата история на планираното остаряване (2010) Една от основните индустриални хитринки в помощ на “икономиката на растежа” е продажбатa. Гледайте и ПЕТТЕ части  (общо около 50 минути) ! Заслужава си…
Ето и директни линк-ове:
Една от основните индустриални хитринки в помощ на “икономиката на растежа” е продажбата на стоки, специално създадени с цел да излизат бързо от употреба.
“Планираното остаряване” е темата на този документален филм, който описва методите на прилагането й, проследява историята й и как се е наложила в икономиката, и подчертава ефекта й върху обществото и природната среда.
До каква степен феноменът “консумизъм” се дължи на нестабилната човешка “природа” и не са ли всъщност тези бизнес стратегии причината за създаването на консуматорското мислене?
Какви други скрити методи се използват за манипулацията на нашия стил на живот?
Във филма има и нотка на надежда: хора, които се противопоставят на планираното остаряване и използват различни начини да се борят за едно по-устойчиво развитие на обществото.
Аз лично се сещам за поне 2 примера в последните години.
  • Фотоапаратът ми Коника-Минолта който се развали 2-3 месеца след като му изтече гаранцията. Матрицата почна да прави дефекти (много редове бяха по-тъмни на снимките). За поправката му искаха толкова колкото за нов апарат със същите характеристики. Е купих си нов. Интересното е, че този не го хвърлих на боклука. Зарязах го в шкафа. Скоро след поне 3-4 години престои установих, че си РАБОТИ ОТНОВО много добре ? ! ? ! ?  Е вече е “морално остарял” – само 5 Мегапиксела е – другите ми два са 8 и 12 🙂 Явно описаната система във филма работи върху мен с пълна сила както и с всеки друг човек…
  • Принтерът – преди година ме предаде първият ми домашен принтер Канон МП510(Canon MP510). Изкара повече от гаранцията си, но не 5-10 години 🙂 . Вярно ми служи, но изведнъж спря. Поразрових се, питах как може да се оправи – главата му сдаде багажа (софтуер каза тази глава повече не я познавам и не мога да работя с нея). Е оказа се “изненадващо”, че нова глава струва към 70 евро (140 лева)?!? и с доставката и чакането щеше да излезе още по-скъпо и не се знаеше още колко ще работи след това. Е … като човек от “матрицата”  на “планираното остаряване” отидох и си купих по-новия модел МП550 с маалко по-добри характеристики и … само за 180 лева (почти колкото щеше да ми е ремонта на стария принтер). Е след известна време на игра да се опитам да оправя нещата, и захранването на стария принтер спря – явно за да ме откаже тотално. Иначе скенера (защото беше комбиниран принтер и скенер) със сигурност можеше да се ползва – но … софтуерът на принтера отказваше да прави каквото и да било докато не му се сложи глава за печатането… Да не би някой да си го остави за скенер (което също правеше много добре) и наистина можеше да се ползва.
    Още 5-6 килограма електронен боклук…

Очаквайте продължение – ще се напъна да се сетя още… Има история за една миялна (скъпа, маркова) която докато беше в гаранция се разваля (ама леко поправимо) 2 пъти… Но за сега държи фронта и след гаранцията… Но техника тогава каза “те така ги правят сега да изкарат 2-3 години и да ги хвърлиш…”.