–

В едно ТКЗС закъсали с изпълнението на плана. Отишъл шефът при най-добрия косач – бай Иван и му рекъл:
– Бай Иване, ти си най-печения тука и най-добре работиш. Дай да ти направя едно измерване, та да видим колко най-много можеш да окосиш и да те дадем за пример на всички, та да работят като тебе, и да може да станем и тая година първенци в социалистическото съревнование. Можеш ли да окосиш ей тая, най-голямата ливада до довечера?
– Абе ще се помъча, началник.
Отива шефът вечерта и гледа – ливадата окосена.
– Браво, бай Иване, добра работа си свършил! Ама я виж сега – косенето е много нерационално, щото ти замахваш два пъти – наляво и надясно, а косата коси само на едната страна. За да няма празен ход, предлагам да ти вържем още една коса, обърната наобратно. Така ще косиш и наляво, и надясно и няма да има празен ход и ще дадеш по-добър резултат!
На другия ден му вързали още една коса наобратно и почнал бай Иван да работи.
Вечерта дошъл шефът, погледнал и казал:
– Добре, бай Иване, справил си се! Два пъти повече си окосил! Ама ти губиш време да събираш окосеното с греблото. Я да ти вържем едно гребло на задника и каквото окосиш, ще го събираш
веднага и още по-добри постижения ще достигнем!
Вързали му едно гребло на задника и наш бай Иван станал като комбайна – коси наляво и надясно, събира материала с греблото.
Решили да го направят ударник и да го наградят с газов фенер.
На сутринта с колата, отиват на полето, за да му връчат фенера.
Бай Иван като ги видял отдалече и хвърлил косата, развързал греблото и хукнал да бяга.
– Чакай, бай Иване, стой!
Бай Иван тича и не се обръща.
– Стой, бе бай Иване, почакай!
– Ще стоя аз.. че да ми вържете фенера за онази работа и да работя и нощна смяна..

Днес се усмихваш, утре си се озъбил.

Днес ги караш бързо, утре те возят бавно.

Днес караш с 120, утре те карат с 20.

Днес си на 40, утре ти правят 40.

Днес навършиш 20, утре ти изнесат 40.

Днес пийваш бира и вино, утре те поливат с вино.

Днес си пееш, утре те опяват.

Днес стискаш парите, утре стиснеш букета.

Днес се възбудиш, утре не можеш да се събудиш.

Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да
развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и
пише гневно писмо на директора: “Аз, meG@Dïck, открих уязвимост на
солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова.
Вземете мерки спешно!”

Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой
идиот може да му дойде това на ума?”

Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300
души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за
липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”

Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код.
Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.

Ако програмистите строяха ЖИЛИЩА:

1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03. На възложителя не му се харесва израза, „когато стане, тогава“. Не разбира от agile… Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии и agile PM.

3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. Петров отиде да върне бутилките.

8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати „Строежът се изпълнява от компания „bAllstroy“. С чувство на изпълнен дълг играем „Quake“.

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.