По темата стимули и търсен ефект, проба – грешка и още по-голяма грешка, ето една интересна история.

В колониална Индия, гуверньорът на Делхи решил, че в града имало прекалено много кобри и поискал да се отърве от тях.

Затова обявил награда за всяка заловена кобра (или по-скоро кожата й), която населението предостави на властите, очаквайки по този начин проблемът бързо да бъде разрешен.

Ха дано, ама какво се случва в действителност е интересно?

Част от населението на Делхи започнало да развъжда кобри и в един момент администрацията била затрупана с кожи от кобри.

Британците, разбирайки схемата решили да прекратят програмата. Какво направили според вас хората, развъждащи кобри? Ами, щом вече нямало пазар за тях, просто ги пуснали на свобода, което както можете да си представите, значително увеличило съществуващият проблем в града.

До ден днешен това явление е познато като “Ефектът на кобрата”, а негови производни случаи има, както във Виетнам (плъхове), така и в Китай (комари и гризачи).

За да разберете първоизточника на един проблем е достатъчно да погледнете какви са стимулите свързани с него – какво се възнаграждава и защо.

… а и защо ли българите все повече ценят чуждите услуги, марки, стоки, места за отдих и почивка (а не за алкохолен туризъм).

Днес решихме с децата да отидем до “Патиланци” в Младост 3 (София, бул.Филип Аврамов). Преди поне 3-4 години бяхме ходили и не може да се каже, че бяхме очаровани, но за веднъж годишно можеше да се отиде по мой спомени.

Отидохме в ранния следобяд. Предвид четирите почивни дни имаше хора, но не чак толкова колкото в друг неделен ден сигурно. Не беше пълно със сигурност. Имаше доста свободни места по атракционите и местата за ядене/седене.

Пуснахме децата в детския кът – нещо от рода на малката джунгла или подобно. Не че нещо наподобяваше много на джунгла – детски кът. Не беше лош, но едно от децата донесе една плюшена играчка която изглеждаше като претърпяла няколко библейски потопа. Е случва се. Какичките които се грижеха за децата поне бяха вежливи.

Оказа се, че касата е нейде назад и не може да се плати директно на място  на детския кът. За 30 минути 3 лева на дете. За час 4 лева. Питаме ги ако пуснем децата за половин час да видят дали ще им хареса, може ли да си доплащаме само разликата до час или всеки 30 минути са по 3 лева (често се случва да влязат някъде децата, да се завъртят за 5-10 минути и като не им хареса да искат да си ходим или да искат да седят при нас в заведението; друг път пък се случва час и половина да искат да играят – и те не знаят какво ще им хрумне – нали са деца, а това е място за деца – трябва да са гъвкави, приветливи и добри с тях (поне)).

Та отговорът беше, че няма проблем и може да се доплати след като изтекат 30-те минути. Добре, отивам да търся касата плащам 6 лева за 2-те деца за 1/2 час и питам дали има проблем след това да се доплати – отговорът е “Не, няма проблем!”. Дават ми четири (? ! ?) пластмасови опърпани жетона и обратно към детската занималня. Давам жетоните, децата влизат.

Continue reading “Патиланци” (“Палавници”) в Младост 3. Пример за обслужване “по български” и защо няма да отидем повече там… →